История
Историята на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград започва да се пише през 1919 година, когато е създаден като градски театър и базиран в сградата на читалище „Съгласие“.
През 1943 година, когато Горна Джумая (Благоевград) става областен център, режисьорът Никола Колушки става директор на Горноджумайския областен театър и дейността на трупата се поставя на професионална основа.
Сред многообразието и динамика на времето, горноджумайската театрална трупа не спира да търси своята реализация. Сред първите местни актьори са имената на Тодор Чопов, Надежда Миркова-Велинова, Велика Чопова, Магдалена Праматарова, Елена Божикова, Анастасия Трендафилова, Георги Бръчков, Дончо Падежки, Георги Захов, Йордан Биров, Стоян Георгиев, Сотир Мощански, Живко Големанов, Йордан Чолаков и др.
Сградата на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград (при откриването):
- първа копка 1964 година;
- открита на 4 ноември 1967 година с представлението „Гоце“ от Васил Мирчовски по едноименния роман на Петър Япов с режисьор Кирил Александров.
Сцени от спектакъла „ОТЕЛО“ от Уилям Шекспир, постановка Любен Гройс (сезон 1974/1975).
На снимките Йордан Спиров – Отело и Венета Зюмбюлева – Дездемона.
На 29 септември 1944 година, ден преди премиерата на „Когато гръм удари“ от Пейо Яворов, Отечествения фронт спира финансирането му и го разформирова. Въпреки това местните актьори приемат предизвикателствата на новия обществен строй и обявяват създаването на Горноджумайския читалищен театър „Тодор Чопов“. Репетират, изнасят представления из цялата област, в много случаи се превръщат във фронтови театър.
В годините 1947-1948 в Пиринския край се прави опит да бъде реализирана т. нар. „македонска автономия“ със съгласието и съдействието на новото българско правителство. Целият репертоар на театъра се изнася на литературен македонски език, но този период не трае дълго. През втората половина на 1948 година театърът получава името „Народен театър – Горна Джумая“. Илия Бръчков, Владимир Давчев, Любомир Миладинов, Стоян Вълков, Янко Здравков, Ана Тасева, Ана Димова, Афродита Динова, Ева Тупарова, Димитър Манчев, Никола Дадов и Вера Вучкова получават актьорско звание. Театърът заслужено е обявен за културен институт с държавна субсидия. През 1952 година приема за свой патрон поета Никола Вапцаров, а през 1967 година получава и собствена сграда.
Театърът е носител на множество престижни награди от национални форуми и фестивали – за режисура, актьорско майсторство, сценография и музика. На сцената му са работили емблематични творци на българския театър като: Любен Гройс, Константин Илиев, Гриша Островски, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Асен Шопов, Иван Добчев, Снежина Танковска, Маргарит Минков и мн. др.
От 1988 година Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград е организатор на „Театрални празници“. Фестивалът е домакин на едни от най-добрите постановки за театралния сезон в България. Дългогодишната традиция на фестивала е прекъсната през 2002 година, но от 2022 година е възстановена с първото издание на „Балкански театрален фестивал“ с фокус върху най-ярките постижения в сценичните изкуства на балканските страни.
Към днешна дата Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград е най-големият държавен извънстоличен културен институт в Югозападен регион. Поддържа богат и разнообразен активен репертоар от близо 20 заглавия. Трупата му се състои от 22 актьори, а на сцената работят едни от най-значимите режисьори, сценографи и композитори на съвременния български театър като: Стайко Мурджев, Веселка Кунчева, Антон Угринов, Неда Соколовска, Тея Сугарева, Боян Иванов, Марина Райчинова, Петър Дундаков и мн. др.
Сцена от спектакъла „Книга на царете“ от Маргарит Минков, режисьор Енчо Халачев (сезон 1981/82)
На снимката актьорът Андраш Кончалиев – Боян – Магьосника.
Сцена от спектакъла „Оптимистична трагедия“ от Всеволд Вишневски, режисьор Костадин Бандутов (сезон 1982/83)
Сцена от спектакъла „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир, режисьор Костадин Бандутов (сезон 1981/82)
НАГРАДИ
ИКАР
1995 г.
„Майстори“ от Рачо Стоянов, режисьор Бойко Богданов.
Награда ИКАР 1995 за режисура на Бойко Богданов.
2013 г.
„Малки ритуали за сбогуване“ от Оля Стоянова, режисьор Явор Веселинов.
Номинация за наградата ИКАР 2013 в категория „Дебют“ за Явор Веселинов
2017 г.
„Вампир“ по Антон Страшимиров, режисьор Маргарита Мачева.
Награда ИКАР 2017 в категория „Водеща женска роля“ на Албена Чобанова за ролята на Малама.
2019 г.
„Принцеса Турандот“ по Карло Гоци, режисьор Маргарита Мачева.
Номинация за наградата ИКАР 2019 на композитора Пламен Мирчев – Мирона в категория „Авторска музика“.
2020 г.
„Портретът на Дориан Грей“ по едноименния роман на Оскар Уайлд, режисьор Стайко Мурджев
Номинация за наградата ИКАР 2020 в категория „Водеща мъжка роля“ на Севар Иванов за ролята на Дориан Грей.
Номинация за наградата ИКАР 2020 в категория „Поддържаща мъжка роля“ на Александър Хаджиангелов за ролята на Базил Холуърд.
Номинация за наградата ИКАР 2020 на композитора Петър Дундаков в категория „Авторска музика“.
2023 г.
„Съмнение“ от Джон Патрик Шанли, режисьор Стайко Мурджев.
Номинация за награда ИКАР 2023 в категория „Водеща женска роля“ на Станка Калчева за ролята на Сестра Алоишъс Бовие.
Номинация за награда ИКАР 2023 в категория „Поддържаща женска роля“ на Мариана Бонева за ролята на Сестра Джеймс.
„Момчето от последния чин“ от Хуан Майорга, режисьор Тея Сугарева.
Номинация за награда ИКАР 2023 в категория „Дебют“ на Никол Трендафилова сценография.
2024 г.
„Метаморфози“ по Овидий, сценична версия Мери Цимерман, режисьор Стайко Мурджев.
Награда ИКАР 2024 в категория „Майсторско техническо осъществяване“.
Номинация за награда ИКАР 2024 в категория „Сценография“ на Никола Налбантов.
„Преображението“ по Франц Кафка, режисьор Веселка Кунчева.
Награда ИКАР 2024 в категория „Авторска музика“ на Милен Апостолов.
Номинация за награда ИКАР 2024 в категория „Дебют“ на Теодор Ненов за ролята на Грегор Замза.
НАГРАДИ
АСКЕЕР
2001 г.
„Пиеса № 27“ от Алексей Слаповски, режисьори Петър Пейков и Албена Георгиева.
Награда Аскеер 2001 в категория „Режисура“ на Петър Пейков и Албена Георгиева.
Номинация Аскеер 2001 в категория „Най-добро представление“.
Номинация Аскеер 2001 в категория „Сценография“ на Юлияна Войкова и Петринел Гочев.
Номинация Аскеер 2001 в категория „Костюмография“ на Юлияна Войкова.
2002 г.
„Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, режисьор Крум Филипов.
Награда Аскеер 2002 в категория „Музика“ на Петя Диманова
2003 г.
„В полите на Витоша“ от Пейо Кр. Яворов, режисьор Асен Шопов.
Награда Аскеер 2003 в категория „Режисура“ на Асен Шопов
Номинация Аскеер 2003 в категория „Изгряваща звезда“ на Силвана Пишимарова за ролята на Мила
„Каролина Нойбер“ от Небойша Ромчевич, режисьор Крикор Азарян.
Награда Аскеер 2003 в категория „Поддържаща мъжка роля“ на Петър Кьосев за ролята на Ханс Салама
2012 г.
„Бягство от Москва“ от Уилям Никълсън, режисьор Петър Пейков.
Номинация Аскеер 2012 в категория „Водеща женска роля“ на Албена Чобанова за ролята на Алис
Номинация Аскеер’2012 в категория „Най-добър спектакъл“
2019 г.
„Портретът на Дориан Грей“ по едноименния роман на Оскар Уайлд, режисьор Стайко Мурджев.
Номинация Аскеер 2019 в категория „Музика“ на Петър Дундаков
2024 г.
„Преображението“ по Франц Кафка, режисьор Веселка Кунчева.
Награда Аскеер 2024 в категория „Режисура“ на Веселка Кунчева
Награда Аскеер 2024 в категория „Сценография“ на Мариета Голомехова
Номинация Аскеер 2024 в категория „Най-добър спектакъл“
Номинация Аскеер 2024 в категория „Костюмография“ на Мариета Голомехова
Номинация Аскеер 2024 в категория „Музика“ на Милен Апостолов
Номинация Аскеер 2024 в категория „Изгряваща звезда“ на Теодор Ненов за ролята на Грегор Замза
Източници:
Илиева, Елена. Летопис 1919-2019. Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград. 2020 г.
Цолов, Димитър. Автобиография на един театър. Изповеди на строителите и вдъхновителите на благоевградския професионален театър „Никола Вапцаров“. 1995 г.