Филадев, Александър. Завесата не се разтваря. – П и р и н с к о д е л о, № 9, 23 ян.1964. За постановката „Оризово зърно“: Артистът Л. Миладинов насища образа на Челестино с много непринудени чувства, с най-тънките нюанси на една вътрешна борба за душевно равновесие. Той недвусмислено убеждава публиката, че може да играе и сериозни роли, а не само комични. Лекият хумор, с който иронизира съдбата си, е много правилен акцент на ролята. Около него е погубващата го среда. Артистката Д. Велева изгражда образа на жената на Челестино с дълбоко психологическо проникновение и сърдечна простота. Диана на В. Караянева е ярък и сполучлив образ. Артистът Г. Цонков пестеливо изгражда образа на Транкуили, но се чувства неговият потенциал, който подкупва зрителя. Ана Димова създава сполучлив образ на Матеа с голяма амплитуда на чувствата. В програмата на театъра четем: „Присъщо на Алдо Николай е да рисува образите на разбитите души, попаднали в атмосферата на сляпата фаталност“.