Събитията в романа на Достоевски са представени от гледната точка на следствието по делото за двойното убийство, извършено от Расколников. След неговите самопризнания се провежда съдебно-следствен експеримент – възстановка на определени ситуации и събития, случили се преди и след убийството, в които подсъдимият взима доброволно участие. Целта на този експеримент е извършителя да осъзнае и признае вината си за престъплението, с което да бъде доказано, че по време на двете убийствата той е бил в състояние на умопомрачение. Присъстващите наблюдатели стават свидетели на едно сложно, заплетено дело, плод на социалните и обществени възгледи на нашето съвремие, изключително близки до времето, в което Достоевски е писал романа.